На Сретение Господне ще ни срещне с Бога, а на Прошка ще чуем и гласа му в нас. Ще разкопчае копчетата на душите ни. Ще налее в тях първа надежда за пролет. Ще ни остави да се лутаме на пазара сред пластмасовите червени сърца, изкуствени цветя и евтини надписи" I love you".После ще ни хване за ръка и ще ни заведе у дома, където ще ни приюти в удобното кресло на тишината и в една прегръдка кадифе.
Ще налее в чашите по глътка вино и ще напише своя послесlov(e)...
Всъщност Февруари няма нужда да разказва приказка, защото той се случва в първите звуци на капчуците, в набъбналите за живот семена, в топлата чаша чай, в скрития зад пердето лъч светлина, в звън на чаши, в "Обичам те" без думи, в многоточието, в заговорниченето на врабците пръснати като дребни монети на площада...
В между капките дъжд и последния сняг, на внезапния ъгъл, в букета от кокичета за левче на тротоара, в между спирките днес и какво ще е утре...
Само любовта ще ни избави и топлата, за първи път, ръка на Февруари!
Няма коментари:
Публикуване на коментар