В сърцето на годината, сред многоцветието на пролетната палитра разцъфтява Май. Най-чаканият месец, преливащ от емоциите и усмивките на абитуриентите, белязан с най-българския празник. Месецът на избори, житейски посоки, на малките уверени крачки, които отвеждат към желанато утре.
Май е празник!
Празник на българското чувство за гордост събудено от възторженото "Върви, народе възродени".
Празник на думите, с които обличаме в обич и смисъл дните.
Празник в очите на дете, което търси с поглед в двора на училището своя учител и иска първо да подари цвете за деня на Буквите.
Празник в сърцето на учителя, който изпраща своите първокласници с книжки в ръце и знае, че е успял да запали в тях светлината на знанието.
Празник на зрелостта, на младежката дързост да пожелаеш да докоснеш звездите.
Май е светъл, красив и млад! Отминава като въздишка, с последните клаксони и отскубнат от вятъра копринен шал на бързащо към своето бъдеще момиче. Отекват гласове на щастливи хора, обещания, надежди. Че в прегръдката на топла люлякова вечер отново след години съдбата ще ги събере. И всеки ще е успял, намерил своя път, докоснал своята звезда.
Май е начало и връщане към безкрайното житейско номадство на търсения, избори, стремежи. Но в сърцата ни живее неговата младост и всяка година той ни напомня за онази искрица обич, с която сме тръгнали към своето щастие.
И крача днес забързано по улицата, а вятърът довява и изсипва с пълни шепи от отврените прозорци на близкото училище:"от длъжност неизменно воден -и Бог ще те благослови!" Ясните гласове на децата ме събуждат от унеса на ежедневието. Спирам за миг да догонвам времето и изпреварвам себе си. Поглеждам с благодарност към синия купол над мен и си казвам: "Май ще ни бъде! Ще ни има!...Май!"
