2018а

Всяка година е лична. Твърде лична!

Всяка година е (от) значение. Всяка година е послание. 

Всяка година натрупва, разширява, учи, дава, взима. Накрая неизбежно си тръгва. Оставя отпечатък. 

Годишният пръстен, който оставя 2018а в душата ми, е широк и светъл. Въпреки бурите във високото, горчивите сокове на тъгите в корените, нетрайността на повърхността, пустините от смисъл в дълбокото.

Израснах в нея! Събирах във времето, което ми даде: дни, нощи, поля, планини, градове, геройства, предателства, болки, щастия...

Раздадох в пространството, което създавах: грижа, търпение, мисли, говорене, мълчания, интуиция, вяра.

Затваря се тихо годишният пръстен около сърцевината ми, а в него и всичко, което успях да запазя:

Вярата, че има чудеса и хора, които ги създават;

Чувството, че понякога съм другаде;

Възможността да раздавам;

Това, което направиха от мен срещите и пътищата, които пропътувах;

Надеждата, макар и уморена от скитане, че най-фината нишка, с която да закърпваш кръпките на съдбата си остава любовта;

Любовта;

Приятелски стъпки, които бяха дом, понякога спасение;

Жестовете, които изместиха думите;

Мълчанието, което измести говоренето;

Сърцевината;

Сърцето!

Всяка година е лична! Твърде лична!

Сбогом, Моя лична 2018а! Моя година на израстване! 

В дълбочина!

Рецепта  за чътни

За да може тя да направи онова вълшебно чътни с праскови,

той засади в градината вишна с мечти в розово.

За да може той да засади вишна с мечти в розово,

тя очакваше всяка вечер неговите стъпки към тяхната врата.

За да може тя всяка вечер да чака неговите стъпки към тяхната врата,

той сътвори техния дом на любовта.

За да може той да сътвори техния дом на любовта,

тя роди децата, които осмислиха живота им.

За да може тя да роди децата, които осмислиха живота им,

той даде силни и здрави основи на времето им.

За да може той да даде силни и здрави основи на времето им,

тя с вълнение рисуваше криле на бъдещето им.

За да може тя с вълнение да рисува криле на бъдещето им,

той избираше нея всеки ден, а тя – него.

За вълшебно чътни с праскови са нужни…

вишна, мечти, вълнение, дом, очакване, криле, сила и

много, много обич!

   

         ДАРЪТ   НА   РАВНИТЕ   ДНИ

  Има такива дни… равни и тихи! Няма вятър, няма слънце, няма бързане, няма задъхване... Има само разтваряне във времето и сливане с Живота…И ако за миг ни се струва, че часовете сякаш са празни, всичките техни минути могат да докажат обратното – тяхната пълнота и смисъл! Привидно спрялото време пълни равните дни с действия:

-        Чувам тишината в себе си и си уреждам среща с Вселената в мен

-        Вкусвам сладостта от това да съм жива

-        Откривам неумолимите стъпки на пролетта, видими във всичко и най-вече в нетърпеливите очи на хората, където тя се ражда с жадно за сътворението си очакване

-        Разтварям в безветрието вината си, че се отдавам на мига и отпивам на големи глътки свежия въздух

-        Вдишвам спокойствието и хармонията на самотното море, в чиято гладкост улавям притихването на ума си

-        Разбирам, че в равните дни от мен зависи да оцветя сивотата с пъстрата палитра на същността си и преливам от вдъхновение

-        Споделям радостта си от живота с разпукващия цъфтеж на природата

-        Уча се на простото и освободено от претенции съществуване на природата

-        Усещам усмивката на клетките ми, които СА ТУК и СЕГА без съжаление за вчера и без страх за утре!

И тихо БЛАГОДАРЯ за този празник на душата ми и за дара на равните дни!

28.03.2018