Душата на мартеницата

Вдигнала яката на палтото си, за да спира всепоглъщащия северен вятър, тръгвам към пазара за мартеници. Ден преди първомартенското утро се сещам, че съм оставила за последния момент купуването им. Преди години ми доставяше огромно удоволствие да ги избирам и още в средата на февруари се спирах пред щандовете и сергиите на уличните търговци. Търсех различни, по-интересни, оригинални мартеници, направо произведения на изкуството. Исках отличителните първопролетни знаци да ми носят настроение,"да хващат окото", да задържат вниманието. Бижута, загубили нишката на смисъла, коренчето, посланието си, които бездушно увисваха на ревера...на ръката ми.
Тази година е  различна не само заради късното сещане за тях, а и срещата с една жена, която върна в сърцето ми символа на празника. Зървам я на пазара зад спирката до подлеза. Постлала е бяла ленена кърпа. Върху нея грижливо е подредила десетина мартеници. Обикновени, неопаковани в целофан, дори незакачени върху картон. Вятърът дръпва лененото платно и размества подредените като войници червено-бели конци, а тя с посинели от студ ръце неуморно приглажда кърпата и мартеничките върху нея.
Спирам се до продавачката. Бързо оглеждам стоката й. Цени няма и по-скоро от любопитство питам:
- Каква е цената на мартеничките?
- И аз не знам.- отговоря сякаш на себе си.-Дъщеря ми ги е правила, а тя е болна и за болестта и лек няма. Тя най- добре знае цената им. Веднъж защото е вложила труда си и втори път, защото болна изработва символи за здраве.
Замълчава, после с разтреперен глас добавя:- Не смея да я попитам за цената. Вземам ги от ръцете й и ги нося тук на пазара. Вечер, когато се върна при нея у дома, и казвам, че съм продала всички, а има дни, в които дори една не успявам да продам...
Свива ми се сърцето. От нейните думи моето гърло пресъхва. Не знам какво да отвърна. Вадя пари от джоба си, навеждам се още по-близо до нея и мартениците.
- Ще стигнат ли?!- питам.-Ще ми разрешиш ли да си взема поне една?!
- Вземи си и две си вземи, ако искаш...И със здраве, че то е най-важното. А от другото нали виждаш много има- и махва с ръка пред себе си - суета и вятър!
 Вятърът, сякаш чува последните й думи, дръпва още по-силно ленената кърпа и разпилява мартениците на тротоара.
 Повече не говорим. Тя се навежда да събира разпиляната си стока, а минувачите да  подканва с думите:"Купете си мартеници за здраве!"
За здраве!- повтарям си на път за вкъщи думите й. Стискам здраво в джоба си червено-бялата нишка, а от болка юмрукът ми пулсира. Сякаш сърцето на болното момиче омотано в нишките на мартеницата бие и моли спасение... "За здраве!"
Че другото суета е. И вятър е!

За прошката...

Прошката не е думи, с които да стопиш леда, а танц върху вечно пропукващ се лед.
Защото светът ни е тъй крехък и чуплив, че ако не стъпваме с лекота в душите си по него, не бихме могли да живеем!

Няколко пролетни мисли и един немски кекс

Пролетта идва, когато си готов да я приемеш в себе си. Първите ми срещи с нея са случайни и едва забележими. Срещам я в разцъфнал шал на улицата, в чифт леки обувки тичащи по тротоара, в първите и въздишки, които нежно близват глезените ми на спирката...
Днес си мисля, че пролетта за мен отдавна не е астрономическо понятие, не свързвам идването и с дата в календара, не е равенство в двубоя между светлото и тъмното, между деня и нощта...
Пролетта не е сезон между зимата и лятото, който е само един преход между студа и топлината.
Пролетта е сезонът, който душата е  избрала за благоприятен климат да разцъфва и копнее, за усещане и състояние на духа, за празник!

Дни преди Сирница, преди на душата да и олекне с дадената и взета прошка, преди да съблечем тежките палта на грижите и зимната умора, е време за нещо вкусно и красиво в кухнята. Този немски кекс е прекрасна закачка с пролетта и предстоящите празници. Вкусът му е смесица от аромати, а пълнежът напомня малко и за щолен и за нашите вкусни великденски козунаци.

Немски кекс

Необходими продукти:
4 яйца
200 г захар
350 г брашно
1ч.л. бакпулвер
75 мл прясно мляко
175 г краве масло

За пълнежа:
1 ч.ч. орехи
50г черен шоколад
50 г млечен шоколад

Яйцата и захарта се разбиват с миксер до гъста кремообразна маса. Към нея се добавят постепенно предварително пресятото брашно и лъжичката бакпулвер.
Млякото и предварително разтопеното масло също внимателно се разтварят в сместа. Накрая се добавят и нарязаните на парченца шоколад и предварително изпечените на сух тиган орехи.
Сместа се изсипва в кексова форма, която предварително сме намазнили и поръсили с брашно. Печем отначало на 160 градуса в предварително загрята фурна за около 1 час. Към края на печенето може да засилите фурната на 170 градуса.
Украсата на кекса е пожелание. Оригиналната рецепта е с украса от шоколадова глазура и карамелизирани орехчета по върха на кекса.

Да Ви е сладко и пролетно!

Има хора подаръци...

Има хора, които влизат в живота ми, за да ме научат.
Има хора, които минават през него, само за да проверят наученото.
И понякога такива, които се явяват, за да преобърнат представите ми за знание.

Благодарна съм за първите.
Ценя вторите.
Третите, ако се явят в живота ми, са стъпка нагоре.

Никой не минава случайно през живота ни, неслучайни са и нашите стъпки в живота на друг.
За да си добър учител, трябва да Обичаш.
За да си преобръщащ представи -умеещ да Прощава!

Трохите след празника

Моите февруарски мисли вчера:
Непретенциозно кратък месец;
Свит. Уморен. Унил;
Безсилен пред струпаните купчини стар януарски сняг, върху които е метнал сивите си мушами, за да ги скрие;
Ветровит;
Болезнено студен;
Раздвоен между любовта и виното.
Събрал безкрайно много думи и определения за това що е Любовта, а нито един ясен отговор- носи ли я в този чист, определителен вид човекът.

Моите февруарски мисли днес:
Нелогично кратък месец;
Ярък, топъл, ароматен;
Безсилен пред силата на любовта набола с първите кокичета;
(Раз)Двоен празник, който празнувам в едно;
Събрал цялата феерия от думи, послевкуси, нотки, нишки, тъкани, втъкани традиции, които шепнат от коренчетата на сърцето.
Февруари е празник и емоция. Експанзия на цветове, на топлина в душата, на важно напомняне с листче на хладилника, на безкрайно много "Обичам те", казано на глас, на ум, на сън, на яве...
Сега си мисля, че най- важното, пресято от времето и ситото на мъдростта, трябва да може да събира само в едната ми шепа. Като тази, с която събирам от масата трохите след празника и хвърлям на врабците в двора.
Една шепа, в която дори да има само няколко трохи, готова е да Даде! Една шепа в други две, готови да приемат...
И само толкоз!
Любов е!

Честит празник! Честит всеки ден, Любов!

Обичам

Обичам първите думи на твоите изречения, в които после дописвам себе си и поставям удивителни знаци. Винаги!
Не знам дали това го постигнахме с годините заедно или защото открихме един в друг сродната си душа. А те, сродните души, това го могат, нали!? Но толкова пъти съм улавяла момента и съм се удивлявала, как ти започваш изречението, а аз успявам да го довърша. Без да сричам, без да се препъна в избора си на думи.
Обичам празника на делниците, в които ти си поводът. Не е ли празник човекът, който обичаш и те вдъхновява, да се буди сутрин до теб, а на залез да загръща раменете ти с шал и да сяда мълчаливо до теб на терасата?!
Обичам вечерите, които аз приготвям по една и съща изпитана рецепта "С есенция Обич".
Обичам търпеливия уют на умореното ти рамо. Винаги има място за мен. След дългия работен ден, в който си живял с чужди болки, след утехата и надеждата, която някому си дарил, приютяваш мен и моята неспокойна женска същност. Човек, който обича истински, винаги намира в себе си сили и време за другия. Затова отдавна не се питам как успяваш да раздадеш като хляб търпението си, да оставиш за мен, да ме нахраниш с утеха, а моята ситост да е утеха за душата ти!
Обичам внезапните ни бягства. Чифт кецове в ръка и следи по пясъка. Чаши пред запален огън, понякога джаз. Любимият джаз!
Обичам да допиваш кафето ми в неделя. Една чаша кафе никога не ти стига. Неделите са в друго измерение. Дълги и наши.
Обичам да изгубвам очилата си, а после да ги намирам върху твоя вестник.
Обичам разцъфналото цвете в ръката ти без повод. После жаждата му за живот във вазата и способността му да изтиква с лакти сивотата на ежедневието. Толкова е трудно да се съхрани аромата и цвета на пролетта в сезона на зимата! Почти като любовта. С много любов! С умението да се любуваш на това, което имаш.
Обичам и поводите ни без повод. Винаги имаме повод за това!
Обичам навиците ти. Миризмата ти. Твоите съмнения. Моята несигурност. Твоите избори. Моите страхове.
Обичам грешките ни. Плановете ни. Повече неосъществените. Отложеното. Несбъднатото.
Обичам моето израстване чрез теб. Твоето доверие в мен.
Обичам пълноводието на живота ни. От стопените ледове, от дъждовете и бурите, през които минахме...
Обичам твоята сутрешна молитва за мен:"Добре ли си?!"
Обичам моята вечерна молитва за теб:"Как мина денят ти?!"
Обичам летните колелета, есенните разходки, зимните чаши горещ шоколад, пролетните чувства.
Обичам всички сезони, в които обичам.
Обичам да те обичам.
Обичам да обичам.
Обичам!

Пожелания за едно пълнолетие

     

  Преди 18 години  само предполагахме колко радост може да ни донесе нашето момче. Днес знаем, че присъствието на нашия син е благословия, урок, дар и истинско щастие в живота ни! Истината е, че всичко това е двойно, защото сме благословени и с дъщеря! Независимо, че минаха като миг, годините бяха спокойни, пълни с хубави наши моменти, смях, игри и споделеност! И с пълнолетието на нашия син наближава неговото време – за лични избори, за смели стъпки, за прилагане на примера, за полет в неговата дестинация. Вярваме, че сме дали добра основа, защото е факт, че дадохме най-доброто от себе си! Младите винаги са искали да научат своите уроци със своето темпо и по своя начин и макар че на нас винаги ще ни се иска да предпазим децата си, опитът е по-добрият учител. Важното е да знаеш, сине, че ако някога поискаш съвет и безрезервна подкрепа – ние винаги ще сме тук за теб!

   Животът ще бъде едно интересно пътуване и независимо какви ще бъдат мечтите и желанията ти, искаме никога да не забравяш най-голямата си цел – да бъдеш щастлив! Да имаш смелостта да се бориш за своето щастие, запазвайки уважението към другите, но винаги защитаващ и избиращ себе си! Израстна достоен човек – добър, тактичен, отговорен, сериозен, упорит и разумен, морален и емпатичен! Днес ти пожелаваме всичко това да ти помогне да откриеш страстта в живота си, радостта и смисъла! Всичко е пред теб, всички възможности са твои, изборът – също! Пожелаваме ти една позитивна нагласа към нещата от живота, вяра и обич, които да дават смисъл на всичко останало. Бъди здрав и сбъдни красиво себе си! А ние ще те гледаме и ще се радваме на успехите, щастието ти и изобилието от хубави случвания по Пътя ти! Бъди влюбен в живота и нека той ти отвръща със същото!  И нека Бог да е с теб!                                                               

          Обичаме те с онази всесилна любов, надживяваща времена и пространства! 

                   

                                         твоите родители

Февруари

Февруари ще допише приказката на зимата. Ще разкаже, ще срещне, ще развълнува...
На Сретение Господне ще ни срещне с Бога, а на Прошка ще чуем и гласа му в нас. Ще разкопчае копчетата на душите ни. Ще налее в тях първа надежда за пролет. Ще ни остави да се лутаме  на пазара сред пластмасовите червени сърца, изкуствени цветя и евтини надписи" I love you".После ще ни хване за ръка и ще ни заведе у дома, където ще ни приюти в удобното кресло на тишината и в една прегръдка кадифе.
Ще налее в чашите по глътка вино и ще напише своя послесlov(e)...
Всъщност Февруари няма нужда да разказва приказка, защото той се случва в първите звуци на капчуците, в набъбналите за живот семена, в топлата чаша чай, в скрития зад пердето лъч светлина, в звън на чаши, в "Обичам те" без думи, в многоточието, в заговорниченето на врабците пръснати като дребни монети на площада...
В между капките дъжд и последния сняг, на внезапния ъгъл, в букета от кокичета за левче на тротоара, в между спирките днес и какво ще е утре...
Само любовта ще ни избави и топлата, за първи път, ръка на Февруари!