Сбогом, 2016!
Пиша те на едно летище точно преди да си тръгнеш, както си тръгват всички от тази гара, както и аз ще тръгна, за да продължа. Разделям се с теб, както се разделям с близък човек. А когато изпращаме любими хора, винаги изплуват най-прекрасните спомени с тях и раздялата боли още по-силно. Ти не бе спокойна и добра година, но се надявам и вярвам, че ще избледняват болките, ще зарастват раните, ще засъхнат в твоето минало и тъжните дъждове, които донесе със себе си.
Давам си сметка, че сега се разделям с теб на най-тъжното и едновременно най-щастливото място. Терминал- време!
В отредените ти последни часове семейство се събра пред очите ми, а друго се раздели навярно за дълго и ще те запомни с това. Винаги най-съдбовните моменти са в края на приказките и те се помнят. Дълго.
Такава бе и ти-тъжна и щастлива, висока с ден повече и пълна с пропасти. Разрушителна и съзидателна, добра за някого, лоша за друг.
В твоите бели дни омесвах хляба за черните, в черните ти дни ронех трохи от него и със сълзи заквасвах търпението си.
Беше всичко! Имаше и даде. И взе, за да има за друг и за после. Поравно хранеше с едната си ръка надеждата и вярата, поравно вземаше, за да не забравям, че с малкото се израства, че от важното не останаха неща, а само хора, за които съм смисъл, които ме хващаха за ръка, когато изморено казвах: "Няма смисъл!"
Хора-смисъл! Научих се да ги разпознавам и да вървя все по-близо до тях, за да не изгубвам пътя.
Научи ме да виждам и по-напред и по-надалеч в себе си, защото запали още една свещ в тъмното. Научи ме, че най-много се израства, когато се (про)пада, а не когато си стигнал върха. А и че върхове няма, а само нови отправни точки. Че всеки връх е всъщност едно ново начало.
Изпращам те сега и си вземаме сбогом. Ти политаш към вечността, аз към своята Нова година. В куфара ми все по-малко багаж, но все по-ценен. В твоя останаха сбъдвания и несбъдвания, случвания и неслучвания, тъги и радост, много и малко.
Сбогом и благодаря! За обичта, за хората, за прошката. За тихото щастие. За малките истини. За обикновените неща. За думите, които обичам да чувам и казвам. За възможното. За рамото. За ръката, която ми подаде над пропастта. За моста. За доверието. За Изхода от лабиринта на съмненията. За усетеното. За знаците на ъгъла. На ръба. На кръстопътя. За кризата на възрастта, в която все търся смисъл в смисъла...
Готова съм да пристъпя в Новата, пречистена с още едно Рождение Христово, по-светла и надявам се по-добра, по- близко до себе си и хората, които обичам.
Това е моята сила, моят смисъл, моята истина и моето право...да продължа!
Сбогом!

Зимно

Зимата ме хваща за ръка,
поемаме по белите пътеки.
Стъпките ни ситни във снега,
дано оставят в дните дири леки.

Студеното по устните целува,
 унася ме в нежен танц.
Душата може пролет да сънува,
зимата на никого не прави реверанс.

И ако от ледените стрели на януари,
сърцето ми прободено боли.
Ще си направя в него къщичка за птици,
и поне една (непременно) ще долети!

На Коледа... С Любов!

Вървя бавно за среща с...Коледа. Колко дълъг е пътят, очакването! Не месец, а цяла година. Вървя в мислите си. Извървявам смисъл, думи, обещания- изпълнени и още чакащи в онзи списък (винаги недописания); грешки- (о)съзнати и неволни; (не)научени уроци, примери, хора-сезони и хора-сезонни(някои преминават през живота ни без да оставят диря); (кръсто)пътища, самотно чакане по гари, пропуснати неща (винаги има) в графа"и други"...и още, още...мен в мен.
Бавни и тихи са моите стъпки, за да чувам нейните, приближаващите. Повдигам се на пръсти в себе си, гледайки напред, се обръщам назад...
Неспокойно още се ровя в скрина на годината. Броя. Събирам. Подреждам. Изхвърлям... И все се питам: "Само това ли!?, " Толкова ли?"Колко?!"Има ли още?!" "А добро ли бе?(за някого). 
...Време за равносметка, за търсене на смисъла отвъд смисъла, е!
След дългото чакане идва моментът на срещата. На нея всъщност се срещам отново със себе си- с моето друго, тихо, чупливо, по-добро Аз!(Нямаме други версии( поне за сега.))
И ето го чудото- всяка година по същото време. Всяка година на връх Коледа! Повдигнал се в себе си на пръсти, осъзнал, че най- тихите ни мигове са истинското пробуждане, че чудото сме си самите ние (за нас, понякога и за другите), че чудото е способността да се обръщаме навътре в себе си,
че доброто в нас е празник,
че добро в нас е Бог в нас!
Доброто в нас е Коледа!
Всеки път,
всеки ден,
когато
душата
Търси
и
Намира
(Въпреки.
И отвъд.)
Светлината
онази (лъ)чистата
Без опаковка- лъскава, без думи-излишни, без суета- прожекторна, без!!
В мига, който умът е погълнат от мисъл на благодарност, сърцето тупти благодарно, душата подписва изписаната страница на годината" ...С благодарност!", празнуваме Коледа!

Срещнете Коледа първо в себе си! Празнувайте този (лъ)чист миг- Светъл и само...Ваш!
Весела Коледа! Светла и Благодарна!
Подписана от душа ..."С любов"!

                                                                 Коледни бонбони

Предколедните дни са време за споделени моменти, време, в което можете да изработите заедно с любимите си хора нещо красиво и вкусно.
Тези бонбони, които ще ви предложа, са изключително лесни за приготвяне. Можете дори да предоставите тази възможност на децата сами да ги оформят.

Продуктите за бонбоните са няколко, а дозирането е "на око":

около 8 бисквити "Орео" ( двойни) може да използвате и повече разбира се, ако решите да направите по-голямо количество бонбони.
30-40 г лешници
2 с.л. пудра захар
1-2 с.л. ликьор (по избор или с какъвто разполагате)
2-3 с.л. сладкарска сметана
1ч.л. инстантно(разтворимо) кафе 
1 ванилия
С блендер смилате бисквитите. Предварително ги отлепвате и (до колкото е възможно) ги почиствате от крема, с който са слепени. Ядките изпичате, почиствате от люспите (до колкото е възможно) и също смилате в блендера. Не ги мелете прекалено много, нека останат и по-едри парченца.
Смесвате в купа смлените ядки и бисквити, добавяте и пудрата захар. После прибавяте ликьора, сметаната с разтвореното в нея кафе и ванилия. Течните съставки дозирате така, че да се получи твърдо, почти нелепкаво тесто.
След това всичко се обърква. От тестото оформяте малки топчета, които после овалвате в пудра захар.
Могат веднага да се консумират, а ако решите да ги съхраните, трябва да ги държите на хладно и сухо място, за да не се овлажняват.
Изключително красива идея за подарък, когато са подредени в кутия!

Да ви е сладко! И празнично!

Пустиня от смисъл

Един недоволен от живота си човек отишъл при Бог и започнал да се жалва:
- Не мога да намеря смисъла в живота си, Боже! Не мога и да го разбера- има ли го, няма ли го...Не знам!
Бог изпратил човека в пустинята. Там той дълго вървял и се лутал. Накрая капнал от умора, паднал на колене и заплакал. В юмруците си стискал пясък.
Явил му се отново Бог и го попитал дали е намерил смисъла на Живота си.
- Не, нищо не намерих в тази пустиня! Какъв смисъл има изобщо от нея?!
- Има!- рекъл Бог и посочил юмруците на човека. - Това в ръцете ти е смисълът. Светът е като тази пустиня. Пустинята е пълна с пясък, светът- със смисъл. Какво ще загребеш в шепите си, какво ще ти се изплъзне, какво ще успееш да задържиш в живота си... Зависи от теб! Имаш дом, семейство, здрав си...това не осмисля ли живота ти!?
- А защо тогава все търся щастието! Защо все съм тъжен?
Бог не отговорил. Оставил отново човека сам в пустинята. Той с последните си сили се добрал до един оазис.
Там край запален огън били насядали група бедуини. Вечеряли и весело разговаряли. Човекът се приближил до тях. Те веднага му сторили място да седне край огъня. Нищо не го попитали, никой не го погледнал враждебно. Сякаш той винаги е бил един от тях.
Дали му от хляба си, дали му от водата си, виното...
Разказите им били толкова увлекателни, че човекът не усетил кога се унесъл в сладък сън.

Сутринта, като се събудил, от бедуините нямало и следа. Само едно недогоряло въгленче още светело в огнището. Натъжил се човекът. Отново поискал да говори с Бог.
- Е, намери ли щастието? - попитал го Бог и седнал до него край загасналото огнището.
- Не! Не намерих никакво щастие! Вчера, сред бедуините се чувствах щастлив, защото те ме приеха без враждебност, споделиха с мен храната и водата си. Научих толкова нови и интересни неща от тях...и ето днес отново съм сам!
- Така е, сине! Това е било щастието! Вчера си го намерил, днес отново трябва да го търсиш. То е като това въгленче останало от огъня. То е състояние на духа. Докато не го оставяш да изгасне в теб, ще знаеш къде да го намериш.
- А любовта? Защо и тя все не ми достига?!
- Любовта! - усмихнал се Бог- Тя винаги ще те кара да задаваш въпроси, а всеки отговор, който получаваш в живота ще е самата тя! Хайде, задай ми следващия си въпрос!
Човекът станал. Мълчаливо преметнал торбата си през рамо и тръгнал към дома. През пустинята от смисъл, с догарящото въгленче в душата си, с всички незададени въпроси, на които вече знаел отговорите.
Дирите му в пясъка вятърът побързал да заличи.
- Остави ги! - казал Бог на вятъра. - Човек, който знае какво държи в ръцете си, какво носи в сърцето си и продължава да търси отговори... Трябва да оставя следи!

Коледни меденки

Всяка година по същото време, всяка година през Декември, домът ми ухае на мед и канела. Старата рецепта за меденки и ароматът им ме връщат в детството, пренасят ме в безвремието на щастливо очакване, на споделеност и топлота...у дома съм си! У дома!

Днес ще споделя с вас моята рецепта и няколко начина за лесна и ефектна украса на меденките.
Необходими продукти за тестото:
2 яйца
1 ч.ч. олио
1 ч.ч. захар
1 каф. ч. мед
1 пакетче канела
1 пакетче ванилия
1 ч.л. хлебна сода

брашно- колкото поеме до меко, нелепкаво тесто, което можете с лекота да моделирате

Това е рецепта за класически меденки. На мен ароматът на мед и канела ми е достатъчен. Не знам защо, но джинджифил, индийско орехче и др. подобни силни аромати не са ми нужни като компоненти в рецептата.
След замесването на тестото, можете да работите направо върху плота или върху хартия за печене. Тестото е като пластелин и се оформя лесно. Аз лично предпочитам да го разточвам върху хартия за печене.
Препоръчвам ви да внимавате при дебелината на разточеното тесто. То не трябва да бъде дебело, но и прекалено тънко също не е добър вариант. Намерете оптималния за работа вариант.
С формички оформяте желаните фугирки. Изрезките отстранявате внимателно.
Печете на предварително загрята на 180 градуса фурна.
Следва творческата част.
Украсата на коледните меденки е приятна, но често и твърде трудоемка задача. В годините съм опитвала различни варианти- използвала съм само шоколад, само айсинг или фондан. И трите варианта са добри, а меденките винаги стават красиви.
Ако решите да работите с айсинг, пропорциите са: 1 белтък , 200-250 г пудра захар и 2-3 капки лимонов сок.
Айсингът съхне бързо и можете да го втечнявате като добавяте лимонов сок.
За да изпъква белият айсинг върху меденките, можете да ги потъмните още малко като веднага след изваждането от фурната ги намажете с разтворено в малко вода какао. 

Фонданът е по-лесен и удобен за работа, особено ако имате готов и разполагате с формички, резци, текстури.
В професионалните сладкарски магазини можете да намерите всичко необходимо за работа с фондан, както и самия фондан.
Аз сама си правя текстурирането на фондана, а изрязването- с формичките на меденките.

От меденото тесто можете да си изработите къщичка или аксесоар към приборите на празничната трапеза. 

Пожелавам ви вдъхновение, уют и споделена празничност!

Месец декември е една дълга броеница от празници.
Православният празничен календар започва с трите поредни дни на Св. Варвара (4 декември), следван от Преп. Сава (5 декември) и Никулден (6 декември). Най- известен и тачен е денят на Св. Николай Чудотворец, но тридневният празнично-обреден комплекс е наситен с много поверия, традиции и обичаи.

Има вярване свързано с първия празник на Св. Варвара, че ако си откъснете клонка от плодно дръвче и я сложите във ваза, до Коледа тя ще започне да цъфти. Това ще е един хубав знак за предстоящата година. Обещание за една плодородна, мирна и спокойна година.
Празникът на 4 декември в някой краища на България се нарича още " Женска Коледа" , защото жените обличали новите си дрехи, събирали се, пеели песни за здраве. Така измолвали Св. Варвара да предпазва децата им от болести и да ги закриля.
Старите хора казват:" Варвара вари, Сава пече(меси),Николай гости посреща."
Традициите свързани със Св. Сава са подготовка за предстоящия голям празник Никулден. Има вярване, че Варвара и Сава са две сестри, сестри на Св. Никола, а според друго, че Св. Сава е мъж, основател на много манастири, живял в самота и богомислие.
Празничният ден обаче е свързан с подготовката на никулденската трапеза, на която задължително освен "Рибник" или ястието с риба присъства и празничен хляб.
Днес ще ви предложа една празнична питка, която не е трудна за изпълнение и не изисква много месене. Нужно е обаче да си отделите време и търпение за тестото, което трябва да втаса добре.
Необходими продукти за тестото:
800-900 г брашно( предварително добре пресято)
2 яйца
3 с.л. олио
300 мл. вода
2/3 от едно кубче мая
около 150 г меко краве масло
1 жълтък за намазване
Сусам за поръсване( по желание)

Маята се разбърква с една супена лъжица захар и една чаена лъжичка сол до втечняване. В пресятото брашно се прави малко кладенче, в което се излива водата, разбитите предварително яйца, лъжиците олио и разтворената мая. Омесвате меко тесто. Леко, без излишно да удряте тестото в плота, оформяте топка, която оставяте за около 2-3 часа да втаса.

Помещението трябва да е топло, за да може хлябът да утрои обема си. След това разделяте втасалото тесто на три еднакви по големина топки, преди това от тестото отнемате една малка топка, която ще ви послужи за център на питката. Всяка от трите топки разточвате на питка, която обилно намазвате с кравето масло и редите една върху друга.

Нарязвате питките на осем триъгълника, които завивате на кифли към  центъра. Така оформени редите в тава, която предварително сте намазали с олио и поръсили с брашно. В центъра слагате малката топка, която предварително сте отделили. Отново оставяте да втаса. След това намазвате с жълтък, поръсвате със сусам(по желание) и печете питата в предварително загрята на 180 градуса фурна.

На мен самото изпичане на питката ми отне около 50 мин.
Това е резултатът!

Декември

Декември е единственото време в годината, когато разпилян "да бъдеш себе си", се прибираш в себе си.
Декември е времето, когато успял да преболедуваш тъгите на есента, си (съ)буден за чудесата. Чакаш ги, търсиш ги и в отворилото се време на очакване сам ги създаваш... За другите!
Декември е магия от аромати, споделеност, дълго чакани срещи, топли прегръдки по студените гари, мълчание, което говори с въгленчето в очите.
Декември е стар албум със спомени от детството. Стар приятел. Старата рецепта за меденките на баба.
Декември е отрупана маса с усмивки, туптящи от радост сърца, разговори, пожелания.
Декември е да не стигат столовете около трапезата и отново да се звъни на вратата... Декември е уютен дом! Събраност! Цялост!
Декември е всичко светло, което носим в себе си и сме готови да дадем на другите без ( равно)сметка, без ресто, без очаквания...

Декември, когато да светиш за някого, да си добър за някого, да си щастлив заради някого..., е най-естественото състояние на духа!

Споделен Декември!