Беше уморена. Краката й едва я държаха. Бяха се наскитали по безкрайните пътища между хората. Ръцете й пулсираха от болка. Бяха държали толкова други ръце. Бяха водили и превеждали през трудности, бяха прегръщали, носили, люляли...
В сърцето й още отекваха като удари на камбана милиони думи, с които я засипваха за възхвала и други, с които я унижаваха, оправдаваха, а после и съдеха...
Не! Нямаше сили повече. Искаше да си тръгне и от този град, и от този свят, в който никой не успя да я разбере...
"Последен дом!"-помисли си тя.- "Ще надникна и в него, и си тръгвам.Завинаги!"
Прозорецът светеше. Тя се надигна на пръсти, за да огледа по-добре стаята. Беше кухня. В гръб жена, надвесена над тенджера, от която излизаше пара. В ръцете й болно дете. Жената нежно галеше лицето му. С устни докосваше челото му. Тревожният й поглед подсказваше, че още има температура.
"Грижа!"- помисли си тя-"Това съм аз! Тук трябва да вляза!"
Отвори тихо вратата и се промъкна незабелязано. Доближи се до печката. Разбърка с невидима грижа супата, после погали личице, целуна чело и продължи на пръсти...
В стаята мъж трескаво четеше обяви за работа. Пръстите на ръката му чертаеха отчаяни линии по сутрешния вестник. Нищо!
"Заради другите!"- помисли си тя-"Това пак съм аз!"
Невидимо хвана ръката и я постави върху точната обява.
Мъжът я прочете и хукна към кухнята да съобщи на жена си, че може би този път ще успее да си намери нова работа.
В детската стая по-голямото им дете решаваше трудни задачи по математика. Имаше нужда от помощ, но търпеливо очакваше баща му да влезе в стаята и да се надвеси над него с още по- голямо търпение...
"Търпение"- помисли си тя-" и това съм Аз!"
Застана мълчаливо до момчето. Невидимо докосна окуражително рамото му и...задачите, като че ли станаха по-ясни!
Тази вечер остана при тях! Седна на масата им. Хапна топла супа. Ръцете й вече не тежаха от умора, а люлееха като в люлка болното дете. В сърцето й бе притихнала мисълта за другите, а търпението като хляба на масата хранеше надеждите й, че утре ще по- хубав и светъл ден!
Тя, Любовта! Обикновена като топла супа, приготвена с грижа и внимание за другите! С търпение! А тази вечер ...и с любов!
Няма коментари:
Публикуване на коментар