Любовта се нуждае от любов

Беше уморена. Краката й едва я държаха. Бяха се наскитали по безкрайните пътища между хората. Ръцете й пулсираха от болка. Бяха държали толкова други ръце. Бяха водили и превеждали през трудности, бяха прегръщали, носили, люляли...
В сърцето й още отекваха като удари на камбана милиони думи, с които я засипваха за възхвала и  други, с които я унижаваха, оправдаваха, а после и съдеха...
Не! Нямаше сили повече. Искаше да си тръгне и от този град, и от този свят, в който никой не успя да я разбере...
"Последен дом!"-помисли си тя.- "Ще надникна и в него, и си тръгвам.Завинаги!"
Прозорецът светеше. Тя се надигна на пръсти, за да огледа по-добре стаята. Беше кухня. В гръб жена, надвесена над тенджера, от която излизаше пара. В ръцете й болно дете.  Жената нежно галеше лицето му. С устни докосваше челото му. Тревожният й поглед подсказваше, че още има температура.
"Грижа!"- помисли си тя-"Това съм аз! Тук трябва да вляза!"
Отвори тихо вратата и се промъкна незабелязано. Доближи се до печката. Разбърка с невидима грижа супата, после погали личице, целуна чело и продължи на пръсти...
В стаята мъж трескаво четеше обяви за работа. Пръстите на ръката му чертаеха отчаяни линии по сутрешния вестник. Нищо!
"Заради другите!"- помисли си тя-"Това пак съм аз!"
Невидимо хвана ръката и я постави върху точната обява.
Мъжът я прочете и хукна към кухнята да съобщи на жена си, че може би този път ще успее да си намери нова работа.
В детската стая по-голямото им дете решаваше трудни задачи по математика. Имаше нужда от помощ, но търпеливо очакваше баща му да влезе в стаята и да се надвеси над него с още по- голямо търпение...
"Търпение"- помисли си тя-" и това съм Аз!"
Застана мълчаливо до момчето. Невидимо докосна окуражително рамото му и...задачите, като че ли станаха по-ясни!
Тази вечер остана при тях! Седна на масата им. Хапна топла супа. Ръцете й вече не тежаха от умора, а люлееха като в люлка болното дете. В сърцето й бе притихнала мисълта за другите, а търпението като хляба на масата хранеше надеждите й, че утре ще по- хубав и светъл ден!

Тя, Любовта! Обикновена като топла супа, приготвена с грижа и внимание за другите! С търпение! А тази вечер ...и с любов!

Канелени охлювчета

Януари е месецът на очакването, търпението и топлината на дома. Коледните аромати все още витаят в кухнята. Мирисът на канела, шоколад и портокали носят настроение и чувство за уют.
Тази рецепта, за канелени охлювчета, е немска, но вкусът напомня на козуначените кифлички, които обикновено печем около Великден.

Необходимите продукти за тестото са:
500 г брашно
1 пакетче суха мая
250 мл. топло прясно мляко
80 г захар
80 г краве масло
1 яйце
щипка сол

Необходими продукти за пълнежа:
50 г масло
30 г захар
канела

Необходими продукти за втория пълнеж:

Нуга крем


За намазване:
1 жълтък
2 с.л. прясно мляко


В купа с високи стени пресявате брашното и добавяте сухата мая. Правите кладенче и изливате топлото мляко с разтворената в него захар. Добавяте яйцето, щипката сол и маслото, което трябва да е меко и нарязано на тънки филийки.
След това обърквате всичко. Върху работния плот изсипете около 1 ч.ч. брашно. Пренесете върху него все още лепнещото тесто и месете до меко, нелепнещо по пръстите тесто. След това го оставяте да втаса за около 1 час- 1 час и половина (зависи от топлината на помещението, в което работите).

Готовото втасало тесто разделяте на две. Едната част разточвате на правоъгълник върху плота. Намазвате с канелената смес( канела, масло и захар) и завивате на руло.
С нож режете филийки с дебелина около 2 см.
Нареждате ги върху хартия за печене. Намазвате ги с жълтък, в който сте добавили и две лъжици прясно мляко. В предварително загрята на 180 гр. фурна изпичате до златисто ( приблизително за 18-20 мин.)
С останалата част от тестото процедирате по същи начин, но за пълнеж използвате нуга крем.
Ако желаете, можете да използвате само канеления пълнеж за всички охлювчета или обратно. Всичко зависи от Вас и Вашия вкус!

Чаша горещ шоколад, канелени охлювчета и време за Вас!
Да Ви е сладко и уютно в студения януари!

Надежда за п(р)олет

Ше се стопи и този сняг!
Ще се стопят и ледовете.
В премръзнали ръцете щом пак,
внезапно е разцъфнало кокиче.

Ще се стопи и зимата във нас.
Ще се напукат по лицата ледовете.
В премръзнали ръце щом пак,
хлябът е надежда за врабците.

И сивото отдолу под снега
ще облече зелена риза.
Достатъчно е само отсега
душата да пребори свойта криза.

Ще ни спаси от безнадежността.
Ще се върне и солта в морето.
Докосне ли се до студено любовта,
ще заработят камерите на сърцето!

                              

                                                             Добре дошла, 2017-та!

    Пиша те в един самолет над Европа, в пространството над територии, граници, суета, ежедневие, тревоги и  страхове…и малко преди най-наситения с надежди ден от новата година! Тук над облаците нещата са ясни, красотата -  безбрежна, а подробностите - дребни и незначителни. Осъзнавам, че ако свикнем да гледаме отвисоко и на живота (с една различна гледна точка), вероятно така биха изглеждали и много други неща, които тревожат съществуването ни. Вероятно другите, истински важните неща пък биха изпъквали като високи върхове, които виждаш дори от небето над света! Гледката ражда усещането, че полетът е като човешкия живот… на всеки човек е присъщо желанието за откривателства, за покоряване и победа…Полетът обикновено идва с преодоляването на страхове, с едно изтръпване на същността ти и носи вълнение и възбуда, трепетно очакване и предчувствие за случване на значимости… След това самолетът преминава през една пелена от облаци, която в живота са съмненията, объркването, неяснотата, отчаянието, неизвестността…И когато преминеш отвъд тях – наградата е красотата, кристалната гледка над хоризонта, който разкрива прозрачните решения, правилната посока на твоя Път!

   

Започвам полета си в теб, 2017-та!

Без очаквания! Защото кой пилот знае какво ще му донесе пътуването! 

Но тръгвам с вяра! Защото какво е пилот без вяра, че ще достигне дестинацията си!

Гориво ще ми е Любовта! 

    Моята дестинация е моето по-щастливо АЗ:

преодоляло турбуленциите на ограниченията си, 

запазило баланса и курса си въпреки атмосферните ( житейските ) сътресения и течения, издигнало се над страховете си, 

преборило гравитацията на познатото, 

оцветило сивотата на житейската мъгла, 

преживяло много свои тихи мигове на щастие,

сбъднало най-красивите си мечти, 

вдъхновило други да полетят, 

усетило в цялост палитрата от емоции на пътуващия…

      Пожелавам си прекрасен полет! 

        Добре дошла, 2017-та!