Обичам

Обичам първите думи на твоите изречения, в които после дописвам себе си и поставям удивителни знаци. Винаги!
Не знам дали това го постигнахме с годините заедно или защото открихме един в друг сродната си душа. А те, сродните души, това го могат, нали!? Но толкова пъти съм улавяла момента и съм се удивлявала, как ти започваш изречението, а аз успявам да го довърша. Без да сричам, без да се препъна в избора си на думи.
Обичам празника на делниците, в които ти си поводът. Не е ли празник човекът, който обичаш и те вдъхновява, да се буди сутрин до теб, а на залез да загръща раменете ти с шал и да сяда мълчаливо до теб на терасата?!
Обичам вечерите, които аз приготвям по една и съща изпитана рецепта "С есенция Обич".
Обичам търпеливия уют на умореното ти рамо. Винаги има място за мен. След дългия работен ден, в който си живял с чужди болки, след утехата и надеждата, която някому си дарил, приютяваш мен и моята неспокойна женска същност. Човек, който обича истински, винаги намира в себе си сили и време за другия. Затова отдавна не се питам как успяваш да раздадеш като хляб търпението си, да оставиш за мен, да ме нахраниш с утеха, а моята ситост да е утеха за душата ти!
Обичам внезапните ни бягства. Чифт кецове в ръка и следи по пясъка. Чаши пред запален огън, понякога джаз. Любимият джаз!
Обичам да допиваш кафето ми в неделя. Една чаша кафе никога не ти стига. Неделите са в друго измерение. Дълги и наши.
Обичам да изгубвам очилата си, а после да ги намирам върху твоя вестник.
Обичам разцъфналото цвете в ръката ти без повод. После жаждата му за живот във вазата и способността му да изтиква с лакти сивотата на ежедневието. Толкова е трудно да се съхрани аромата и цвета на пролетта в сезона на зимата! Почти като любовта. С много любов! С умението да се любуваш на това, което имаш.
Обичам и поводите ни без повод. Винаги имаме повод за това!
Обичам навиците ти. Миризмата ти. Твоите съмнения. Моята несигурност. Твоите избори. Моите страхове.
Обичам грешките ни. Плановете ни. Повече неосъществените. Отложеното. Несбъднатото.
Обичам моето израстване чрез теб. Твоето доверие в мен.
Обичам пълноводието на живота ни. От стопените ледове, от дъждовете и бурите, през които минахме...
Обичам твоята сутрешна молитва за мен:"Добре ли си?!"
Обичам моята вечерна молитва за теб:"Как мина денят ти?!"
Обичам летните колелета, есенните разходки, зимните чаши горещ шоколад, пролетните чувства.
Обичам всички сезони, в които обичам.
Обичам да те обичам.
Обичам да обичам.
Обичам!