Празникът, в които гръмките думи, обичните обръщения, широко отворените обятия, силно биещите до заглушителност сърца от придошъл патриотизъм остават далечни. И не само защото по волята на съдбата съм далеч от родината, а защото имам друго усещане за национална гордост, за принадлежност и памет на корена.
Когато човек напусне родината си и корените на душата почнат да линеят, не може да се чака празник.
Празник става новината за успели българчета в математическо състезание, проглеждането през очите на "Сляпата Вайша", успехът на български спортист...дори новината, че книжният пазар на "Славейков" ще остане...това е празникът! Националният празник на емигриралия физически човек е всекидневен. С добрата новина, която чакам и днес, на 3 ти март, че можем да бъдем единни, уважаващи се, тачещи традициите си, съхранили родовата си памет, разказващи на децата си история, четящи им приказки...всеки ден! Воюващи за свободата на духа си! За победа над духовната ни емиграция и отчуждение.
Защото не е предателство физическото ни отсъствие, а духовното ни бягство. Не е ценно материалното ни състояние, а онова неструващо пари самосъзнание и памет, която дължим на децата си! Защото не е малоценност чувството за свобода в света на зависимости, а ежедневна потребност...
И днес ще празнувам тихо и мислено ще съм на някой площад. Духом ще съм пред прага на бащиния дом и ще чакам отново добрите новини (за) от България!
А когато чуя дете да рецитира стих на Вазов и настръхна от необяснимото чувство, с което се събужда кръвта на изтръгнатия ми корен, ще се успокоя, че не съм емигрирала духовно!
Защото моето духовно неотсъствие е моята Свобода!
Няма коментари:
Публикуване на коментар