Не вярвам в облачното ти лице,
измамно как вали в очите.
От пазвите ти никне цвят
и пак светът е толкоз мимолетен.
В кристалния сервиз на сутринта
наливаш тихо капки светли.
И празник ще е всеки ден града,
по тротоара пръснала конфети.
В косите ми е твоят цветен водопад
и бялата ти рокля ми прилича.
Танцувай бавно този кръговрат,
та времето до теб да спре да тича.
Не баланс, а равноденствие е знам.
На поход тръгнала си срещу тъмнината.
От себе си любов ще дам.
Вземи и добави я в светлината!
Няма коментари:
Публикуване на коментар