Сбогом, 2016!
Пиша те на едно летище точно преди да си тръгнеш, както си тръгват всички от тази гара, както и аз ще тръгна, за да продължа. Разделям се с теб, както се разделям с близък човек. А когато изпращаме любими хора, винаги изплуват най-прекрасните спомени с тях и раздялата боли още по-силно. Ти не бе спокойна и добра година, но се надявам и вярвам, че ще избледняват болките, ще зарастват раните, ще засъхнат в твоето минало и тъжните дъждове, които донесе със себе си.
Давам си сметка, че сега се разделям с теб на най-тъжното и едновременно най-щастливото място. Терминал- време!
В отредените ти последни часове семейство се събра пред очите ми, а друго се раздели навярно за дълго и ще те запомни с това. Винаги най-съдбовните моменти са в края на приказките и те се помнят. Дълго.
Такава бе и ти-тъжна и щастлива, висока с ден повече и пълна с пропасти. Разрушителна и съзидателна, добра за някого, лоша за друг.
В твоите бели дни омесвах хляба за черните, в черните ти дни ронех трохи от него и със сълзи заквасвах търпението си.
Беше всичко! Имаше и даде. И взе, за да има за друг и за после. Поравно хранеше с едната си ръка надеждата и вярата, поравно вземаше, за да не забравям, че с малкото се израства, че от важното не останаха неща, а само хора, за които съм смисъл, които ме хващаха за ръка, когато изморено казвах: "Няма смисъл!"
Хора-смисъл! Научих се да ги разпознавам и да вървя все по-близо до тях, за да не изгубвам пътя.
Научи ме да виждам и по-напред и по-надалеч в себе си, защото запали още една свещ в тъмното. Научи ме, че най-много се израства, когато се (про)пада, а не когато си стигнал върха. А и че върхове няма, а само нови отправни точки. Че всеки връх е всъщност едно ново начало.
Изпращам те сега и си вземаме сбогом. Ти политаш към вечността, аз към своята Нова година. В куфара ми все по-малко багаж, но все по-ценен. В твоя останаха сбъдвания и несбъдвания, случвания и неслучвания, тъги и радост, много и малко.
Сбогом и благодаря! За обичта, за хората, за прошката. За тихото щастие. За малките истини. За обикновените неща. За думите, които обичам да чувам и казвам. За възможното. За рамото. За ръката, която ми подаде над пропастта. За моста. За доверието. За Изхода от лабиринта на съмненията. За усетеното. За знаците на ъгъла. На ръба. На кръстопътя. За кризата на възрастта, в която все търся смисъл в смисъла...
Готова съм да пристъпя в Новата, пречистена с още едно Рождение Христово, по-светла и надявам се по-добра, по- близко до себе си и хората, които обичам.
Това е моята сила, моят смисъл, моята истина и моето право...да продължа!
Сбогом!