поемаме по белите пътеки.
Стъпките ни ситни във снега,
дано оставят в дните дири леки.
Студеното по устните целува,
унася ме в нежен танц.
Душата може пролет да сънува,
зимата на никого не прави реверанс.
И ако от ледените стрели на януари,
сърцето ми прободено боли.
Ще си направя в него къщичка за птици,
и поне една (непременно) ще долети!
Няма коментари:
Публикуване на коментар