Добре дошла, 2017-та!

    Пиша те в един самолет над Европа, в пространството над територии, граници, суета, ежедневие, тревоги и  страхове…и малко преди най-наситения с надежди ден от новата година! Тук над облаците нещата са ясни, красотата -  безбрежна, а подробностите - дребни и незначителни. Осъзнавам, че ако свикнем да гледаме отвисоко и на живота (с една различна гледна точка), вероятно така биха изглеждали и много други неща, които тревожат съществуването ни. Вероятно другите, истински важните неща пък биха изпъквали като високи върхове, които виждаш дори от небето над света! Гледката ражда усещането, че полетът е като човешкия живот… на всеки човек е присъщо желанието за откривателства, за покоряване и победа…Полетът обикновено идва с преодоляването на страхове, с едно изтръпване на същността ти и носи вълнение и възбуда, трепетно очакване и предчувствие за случване на значимости… След това самолетът преминава през една пелена от облаци, която в живота са съмненията, объркването, неяснотата, отчаянието, неизвестността…И когато преминеш отвъд тях – наградата е красотата, кристалната гледка над хоризонта, който разкрива прозрачните решения, правилната посока на твоя Път!

   

Започвам полета си в теб, 2017-та!

Без очаквания! Защото кой пилот знае какво ще му донесе пътуването! 

Но тръгвам с вяра! Защото какво е пилот без вяра, че ще достигне дестинацията си!

Гориво ще ми е Любовта! 

    Моята дестинация е моето по-щастливо АЗ:

преодоляло турбуленциите на ограниченията си, 

запазило баланса и курса си въпреки атмосферните ( житейските ) сътресения и течения, издигнало се над страховете си, 

преборило гравитацията на познатото, 

оцветило сивотата на житейската мъгла, 

преживяло много свои тихи мигове на щастие,

сбъднало най-красивите си мечти, 

вдъхновило други да полетят, 

усетило в цялост палитрата от емоции на пътуващия…

      Пожелавам си прекрасен полет! 

        Добре дошла, 2017-та!