На Коледа... С Любов!

Вървя бавно за среща с...Коледа. Колко дълъг е пътят, очакването! Не месец, а цяла година. Вървя в мислите си. Извървявам смисъл, думи, обещания- изпълнени и още чакащи в онзи списък (винаги недописания); грешки- (о)съзнати и неволни; (не)научени уроци, примери, хора-сезони и хора-сезонни(някои преминават през живота ни без да оставят диря); (кръсто)пътища, самотно чакане по гари, пропуснати неща (винаги има) в графа"и други"...и още, още...мен в мен.
Бавни и тихи са моите стъпки, за да чувам нейните, приближаващите. Повдигам се на пръсти в себе си, гледайки напред, се обръщам назад...
Неспокойно още се ровя в скрина на годината. Броя. Събирам. Подреждам. Изхвърлям... И все се питам: "Само това ли!?, " Толкова ли?"Колко?!"Има ли още?!" "А добро ли бе?(за някого). 
...Време за равносметка, за търсене на смисъла отвъд смисъла, е!
След дългото чакане идва моментът на срещата. На нея всъщност се срещам отново със себе си- с моето друго, тихо, чупливо, по-добро Аз!(Нямаме други версии( поне за сега.))
И ето го чудото- всяка година по същото време. Всяка година на връх Коледа! Повдигнал се в себе си на пръсти, осъзнал, че най- тихите ни мигове са истинското пробуждане, че чудото сме си самите ние (за нас, понякога и за другите), че чудото е способността да се обръщаме навътре в себе си,
че доброто в нас е празник,
че добро в нас е Бог в нас!
Доброто в нас е Коледа!
Всеки път,
всеки ден,
когато
душата
Търси
и
Намира
(Въпреки.
И отвъд.)
Светлината
онази (лъ)чистата
Без опаковка- лъскава, без думи-излишни, без суета- прожекторна, без!!
В мига, който умът е погълнат от мисъл на благодарност, сърцето тупти благодарно, душата подписва изписаната страница на годината" ...С благодарност!", празнуваме Коледа!

Срещнете Коледа първо в себе си! Празнувайте този (лъ)чист миг- Светъл и само...Ваш!
Весела Коледа! Светла и Благодарна!
Подписана от душа ..."С любов"!