Архангеловден

Като по чудо
на Архангеловден
заваля сняг.
Първата снежинка
убоде със студена шпага окото.
Напомни,
че над нас има някой,
който подрежда
света ни(си).


Като по чудо
на Архангеловден
от небето паднаха бели пера.
Преди да се стопят,
погалиха рамена,
докоснаха ревери,
сгушиха се в коси
целунаха бузи...

Първият сняг
на Архангеловден
бе напомняне,
че някой бди
отгоре...
Снежните перушинки,
попили в душите,
няма да бъдат забравени.
Защото от утре, 
като по чудо, 
очите ще търсят

отново

Небе.