“Най-красивото място на света не е място“.

И наистина Венеция не е просто място, тя е влюбване, усещане, докосване до всичко онова, което очите са готови да видят, а разумът да разбере.
Целогодишно посещавана от милиони туристи "Перлата на Адриатика" е една от най-желаните и любими дестинации. Но ако искате тя да ви посрещне с цялата си прелест, трябва да дойдете тук през есента. Първите мъгли през ноември, които падат над каналите и обличат сградите сякаш с дантели, са най-красивото допълнение към усещането Венеция. През този период от годината ще можете да се насладите на нейното очарование и да усетите присъствието на местните й жители.

Лятото е труден период за тях заради огромния брой посетители, непосилната жега, нашествието от комари...но през есента тяхното присъствие по малките улички и заведения е осезаемо. Дори само за миг да се отклоните от туристическия поток и влезете в някоя скътана уличка, ще видите и чуете нейните постоянни жители. Поспрели в средата на тънката като конец улица, говорят, а от устните им се лее не просто реч, а монети, които звънват и се разпиляват в тясното пространство. Ще ви направят път, за да се разминете, може и да ви се усмихнат, да ви поздравят. Ще усетите добронамереност и топло чувство на гостоприемство, което въпреки умората, не са изгубили.
Ако искате да ги усетите и видите отново, влезте привечер в някое малко ресторантче на "Канале гранде". На крак пред чаша червено вино и порция прошуто ще се докоснете до тяхното спокойствие, до лекотата, с която общуват помежду си, до радостта от живота, която споделят шумно.

Когато отново се влеете в потока на посетителите и тръгнете към най-големите забележителности на града, поспрете за минутка пред някое малко магазинче. Ако очите търсят, ще открият парченце от магията на този град именно тук.
Ателие за ръчно изработени маски, в което майсторът така се е вглъбил в работата си, че не забелязва вашето присъствие; работилница за венецианско стъкло, в което всеки изработен предмет е уловил слънчева светлина и блести магично; галерия със стари картини; печатница и още толкова чакащи вашите, пълни с любопитност, очи.
Програмата ви е наситена със забележителности, които туристическите пътеводители настойчиво ви напомнят да не пропуснете по време на обиколката си.
Аз няма да ви разказвам за тях, защото знам, че всичко това ще го видите и запечатате върху фотоси, селфита, семейни снимки...Прекрасно е! Някой ден ще отворите албумите и ще си спомните за това място, но аз бих искала да ви приканя да запечатате такава снимка и в душата си. Защото душата също помни картини, които никога не избледняват...
Неусетно уморените ви нозе стъпват на "Сан Марко". Площадът е сърцето на Венеция. Гълъбите, накацали навсякъде по фасадите и в краката ви, са неговият знак. Ако сте се сетили предварително за срещата си с тях и носите в джоба си трохица и ако протегнете ръка, те ще кацнат върху нея доверчиво. Топлите им крачета, пърхащата им крехкост...това е сърцето на Венеция...във вашата длан!
После, някъде под арките на Прокурациите, седнете на широките мраморни стълби. Погледайте още малко гълъбите и срещата им със следващите туристи. Вдигнете очи към Камбанарията, към Катедралата "Св. Марко" или просто към небето заключено в рамката на тези архитектурни шедьоври носещи духа на най-великите човешки епохи.
Част от тази картина днес, дори и само за миг, е и вашето присъствие.

Градът на каналите, на тесните улички, на малките мостчета...почти сте обходили пеш. (Надявам се, че така са ви посъветвали туристическите агенции.) Венеция задължително трябва да се обходи пеш, за да се почувства!
Магията на този град е в допира, в контакта, в (с)мислено търсещите очи, в бавния ритъм, в умората от впечатления, в чашата кафе, парчето пица, глътката вино...
Венеция е толкова много неща едновременно! Ще трябва да мине известно време, за да се осмисли и "запомни"...
Тя е снимка на площада "Сан Марко". Уморени стъпки по моста "Риалто". Поглед към лагуната от Piazza San Marco.
Въздишка до " Мостът на въздишките". Разходка с корабче по широкия воден булевард "Канале гранде". Часовникова кула, която сякаш отмерва не времето, а величието на този град. Карнавална маска в ръцете. Гондолиер, който с усмивка ви кани да се качите на неговата гондола.  Въздух наситен с толкова много аромати. Полъх на море. История. Архитектурен шедьовър. Величие. Класическа музика. Концерт на Вивалди...Аcqua Alta (висока вода) от впечатления, емоции, красота...

Гълъб, който завинаги остава в ръката ви.
Венеция е магия!
И да... най-красивото място на света, което е усещане в сърцето! Едно зрънце, с което дълго ще храните вашия гълъб на" Сан Марко" и душата!