сряда, 30 ноември 2016 г.


    ПРИЯТЕЛСКА  ЕСЕН             


      Понякога животът ни поставя в периоди на изпитание…и в тяхно „лице“, разбира се, получаваме безценни уроци-дарове! Винаги е така, просто не винаги не всички успяват да ги усетят по този начин. В такива мигове на помощ ни идват другите дарове – приятелите, за да ни предложат своята опора, своята сила и своите сетива, за да устоим и да преминем, а понякога и за да оцелеем…
     За едно такова красиво приятелство искам да ви разкажа днес …
Те са две момичета, които животът среща, за да продължи потокът му по-пълноводен, по-пъстър и по-споделен… И времето им започнало да се изпълва с моменти на синхроничност, със споделена тъга и дори ужас, с тих взаимен възторг от празниците за сетивата им, с радост от щастието, с разбиране без думи…Разделяло ги само пространството, но те успели да сътворят своя начин на общуване и да „прелитат“ чрез мисълта и чрез думите една до друга, сякаш частица от душите им намирала себе си някъде там … и ставала цяла!
Случило се така, че едната половинка  на това приятелство била поставена от живота в необичайна ситуация, заредена с много предизвикателства  и тогава за период от няколко седмици времето се сгъстило неимоверно. Обикновено душата ѝ се хранела от красотата край нея, от пъстротата на природата, от слънчевите лъчи и от думите, които четяла. Но… за всичко това в тези седмици нямало време, а навън била красива есен – техният сезон. Приятелката не можела да спре, за да ѝ се наслади, а есента не можела да чака някой да спре, за да я усети…  Есента имала своето време само СЕГА, както и всеки от нас! … Дъждът и мъглата отвън подсилвали сивотата отвътре. И понеже приятелството е споделеност, другата половинка усетила далечната си частичка. На хиляди километри  празнотата в приятелската душа отекнала силно в нейната- сякаш се случвало на самата нея! И понеже тя знаела стойността на есента решила да подари на задъханото момиче… есен!  Всеки ден започнала да изпраща в снимка по един най-красив и вдъхновяващ момент от своята есен и така е роден албумът, който днес споделям с вас. Той носи заглавието „Приятелска есен“! Поемах всяка снимка  като приятелска сълза! За мен албумът е много, много повече от няколко запечатани мига – той е топла мисъл, силна подкрепа, приятелска прегръдка в труден момент, „Разбирам те и съм с теб!“, които нямат цена…
  Когато бурята отмине, гледаме назад с други чувства и от друга перспектива! Вече просветва при мен, но в трудни моменти оцеляваме наистина и заради подкрепата на онези, които ни обичат!

БЛАГОДАРЯ  ТИ, Гери!!!...

Днес споделям с вас Моята Приятелска Есен!


































Няма коментари:

Публикуване на коментар