ПРИЯТЕЛСКА ЕСЕН
Понякога животът ни поставя в периоди на
изпитание…и в тяхно „лице“, разбира се, получаваме безценни уроци-дарове!
Винаги е така, просто не винаги не всички успяват да ги усетят по този начин. В
такива мигове на помощ ни идват другите дарове – приятелите, за да ни предложат
своята опора, своята сила и своите сетива, за да устоим и да преминем, а
понякога и за да оцелеем…
За едно такова красиво приятелство искам да ви
разкажа днес …
Те са две
момичета, които животът среща, за да продължи потокът му по-пълноводен, по-пъстър
и по-споделен… И времето им започнало да се изпълва с моменти на синхроничност,
със споделена тъга и дори ужас, с тих взаимен възторг от празниците за сетивата
им, с радост от щастието, с разбиране без думи…Разделяло ги само
пространството, но те успели да сътворят своя начин на общуване и да „прелитат“
чрез мисълта и чрез думите една до друга, сякаш частица от душите им намирала
себе си някъде там … и ставала цяла!
Случило се
така, че едната половинка на това
приятелство била поставена от живота в необичайна ситуация, заредена с много
предизвикателства и тогава за период от
няколко седмици времето се сгъстило неимоверно. Обикновено душата ѝ се хранела
от красотата край нея, от пъстротата на природата, от слънчевите лъчи и от
думите, които четяла. Но… за всичко това в тези седмици нямало време, а навън била
красива есен – техният сезон. Приятелката не можела да спре, за да ѝ се
наслади, а есента не можела да чака някой да спре, за да я усети… Есента имала своето време само СЕГА, както и
всеки от нас! … Дъждът и мъглата отвън подсилвали сивотата отвътре. И понеже
приятелството е споделеност, другата половинка усетила далечната си частичка.
На хиляди километри празнотата в
приятелската душа отекнала силно в нейната- сякаш се случвало на самата нея! И
понеже тя знаела стойността на есента решила да подари на задъханото момиче… есен!
Всеки ден започнала да изпраща в снимка
по един най-красив и вдъхновяващ момент от своята есен и така е роден албумът,
който днес споделям с вас. Той носи заглавието „Приятелска есен“! Поемах всяка
снимка като приятелска сълза! За мен албумът
е много, много повече от няколко запечатани мига – той е топла мисъл, силна
подкрепа, приятелска прегръдка в труден момент, „Разбирам те и съм с теб!“,
които нямат цена…
Когато бурята отмине, гледаме назад с други
чувства и от друга перспектива! Вече просветва при мен, но в трудни моменти оцеляваме
наистина и заради подкрепата на онези, които ни обичат!
БЛАГОДАРЯ ТИ, Гери!!!...
Днес
споделям с вас Моята Приятелска Есен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар