Колко нощи не спах- уморено безлюдни.
В рамка поставях- рисувани с пръсти мечти.
В кавички и скоби- белязани с обич от някого дни.
Щастлива бях, понякога падах- ожулено после болях.
Политах от искрени думи- с вятър в крилете си бях.
Толкова много ми даде- остана ли нещо невзето!?
Запазих от теб синьото- една кръпка в небето.
Без равносметки, без теглене на черти- с какво се разминах, не искам везни.
Пълни шепи очакване, малки мечти-продължавам навътре към себе си...
Отварят се нови Врати!
Няма коментари:
Публикуване на коментар