Човекът попитал Бог, защо сред всички негови творения най-малко сила и смелост е дал на хората.
- На птиците си дал криле, Господи. Да гледат отвисоко света и да се чувстват свободни. На лъва смелост-да го владее. На мечката сила. Да повдига планините в него...А на мен?!
Бог мълчаливо слушал, но нищо не отговорил.
Човекът напразно чакал отговор. Накрая станал да си ходи. Преди да тръгне, отново се обърнал към Бог и му казал:
- Ето виждаш ли какъв си ме създал! Къде е милостта ти, къде са думите ти, Боже, за да ме успокоиш и да ми вдъхнеш малко сила!?
- Думи-казал Бог- ето, затова замълчах, защото исках сам да разбереш какво съм дал на теб, а другите нямат. Дал съм ти думите, речта, езика, с които да се осмелиш и да застанеш дори срещу мен, за да ми търсиш сметка! Нима има по-голяма смелост от това?! А не ти отговорих веднага, за да усетиш още колко много сила притежаваш, когато от другата страна е застанал някой, който си обезоръжил с думите си. Замълчах също, за да усетиш в мълчанието на можещия да говори силата на Мъдростта! Каква по-голяма сила може да има от това?!
С думите си можеш да градиш и рушиш. Да галиш и нараняваш. Да рисуваш. Да летиш. Да задаваш въпроси и отговаряш. Да молиш. Да прощаваш. Да храниш душата до ситост... Да говориш с Мен! Да мълчиш, да замълчаваш, да премълчаваш..Нима това не е и сила, и смелост, и свобода! Нима нямаш дума за всяко нещо на този свят?! Нима дори и с една дума не можеш да свиеш в дланите си света?!
Човекът навел глава и мълчаливо тръгнал. В гърлото му свита на топка останала една непроизнесена дума към Бог..."Боже, Благодаря".
- А с тази последна дума, която не изрече на глас, съм сложил в краката ти Света.- казал Бог и изпратил човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар