Доброто, казват, непоискано не давай,
но като скъперник в джоба на душата не таи.
Хвърли зад себе си  трохи от хляба днешен
и ще видиш, че ще ти върви.

По-леко знай сега ще дишаш,
а зад теб какво е, не мисли.
На тротоара гълъб още с поглед те изпраща
и сякаш тихо ти благодари.

 Ще ти е леко, а денят ти светъл.
Какво са няколко трохи!?
Доброто сторено ще ти се върне,
неочаквано, непожелано в най-тежки дни.

И не помни кога какво добро си сторил,
на други пада се честта.
Да те запомнят не с това, какво си имал, 
а с онова, което дал си от душа!