Здравей, моя Есен! Здравей, мое следлятно утихване! 
Като уютен дом след дългото тичане на прага ти си поемам дъх и се прибирам в себе си... в теб!

Първите дни си почти незабележима.
Ту чаровно усмихваш се, ту си тъжнолистопадна.Топла. Неизстинала. Докосната с лято. Рисуваш с тънки, все още едва доловими, линии жълто-оранжевите си бижута, които после щедро ще раздаваш. 
Променлива. Понякога дръзка.Тръсваш глава и обеците ти кестени тупват по алеите в парка.
Разказваш вечер нещо на щурците и те притихнали те слушат.
 И аз искам да чуя как с дъждовете си изпращаш немирното лято и унасяш в свой танц града.
 По сивите костюми на булевардите закачливо си пуснала първите най-красиви листа, а в локвите, същински брошки, оглеждаш сънено небе. От мъгливите ти дантелени шалове се отскубва и оживява всеки нов ден света.
 Подреждаш по твой вкус всичко и е някак различно...различна и аз съм от днес!

Почакай! Вземам си шала и тръгвам!
Да измечтая в твоите топли дни лятото. Предзимно да наситя очите си с багри. Хризантемно да разцъфна в едно дълго обичане...