Красивата жена има очи с цвят на звезди и изящни ръце, с които е отгледала толкова много зрънца обич...
 Красивата жена има коси с цвят на кестени, в които слънцето е заровило пръсти.
 Красивата жена е пътувала много. Обходила е с мисъл всички светове, в които иска или не иска да живеят един ден децата й.
 Красивата жена е влюбена в малките радости на дните. Посадила е цветя на балкона днес, вчера е приготвила вкусен сладкиш.
 Красивата жена носи наниз от усетени и споделени мигове. Подарила е частици от душата си на всички, които са минали през смисъла на дните й.
 Красивата жена има шал, запомнил някаква прегръдка, с който топли зимите на своята душа.
 Красивата жена е седнала в парка с книга в ръка, а край нея се сменят сезони.
 Красивата жена ухае на късно море. Тя отдавна е разцъфнала в своите пролети и е утихнала в себе си като есен.
 Красивата жена е щастлива с тъгите си, с несбъднатото и недочаканото...
 Красивата жена се усмихва. Там на нещо мъничко, свое. Просветлява. С нейната радост светът  заживява.
 Красивата жена всъщност няма възраст. Тя е загърбила календара и огледалото у дома, защото в топлите очи на мъжа до себе си вижда, че още, още е млада.
 Красивата жена е просто обич, заради обичта, която е раздала!