сряда, 21 септември 2016 г.


Едно лято оставя след себе си:

глухарче спасило сърцето си от ветровете,
слънчеви зайчета в трапчинки от щастие,
сладко с вкус на детство върху парченце хляб,
щурче в градината, което не намерих;
чорапчета от пясък върху боси крачета,
топлината на терасена вечер;
кратък дъжд със звук на изпуснати мъниста,
дълъг залез обещал надежда за утре,
светулки в зениците,
шал запомнил аромат на лавандулови полета,
който в моята зима Ще топли...

Едно лято прошепва оставане,
защото
едно лято никога не си отива напълно и завинаги!


Няма коментари:

Публикуване на коментар