Душата ми е храм

Душата ми е храм.
Във купола и горе два- три бели гълъба прелитат.
Какво ги задържа- не знам,
направиха си дом и не отлитат.

Душата ми е храм.
Приятел в нея влезе, свещица си запали.
Стопли я, наля й светлина,
прошепнах му благодаря!

Душата ми е храм.
Вратите й и в делник и в празник са отворени.
За думи, болки, мисъл, стъпки...
оставяха понякога и дири кални.

Душата ми е храм.
Но в  нея само ти  свещ от свещта палиш.
За да живее във любов и светлина.
За да знае, че на този свят не е сама.

Душата ми е храм.
Във купола и горе два- три бели гълъба гнездо си свиха.
Какво ги задържа- не знам,
но в своя дом живеят, не отлитат.

Душата ми е храм...