Мидена  истина за хората

Тези мидички събирах по брега на един океан… В хармония, споделеност и с огромна благодарност в сърцето…И докато вървях и се удивлявах на спокойствието, почти нереалната красота и тишината, осъзнах, че мидичките са постигнали своята нирвана и може би най-голямата си победа! Те лежат на пясъка и никоя от тях не се тревожи дали е по-голяма или по-малка от другите, дали е по-красива, по-цветна,  по-гладка или по-важна от останалите, дали носи перла в сърцевината си или не! Те СА просто такива, каквито СА! И не се измъчват от екзистенциалните човешки въпроси за Смисъла и за това какво ще се случи един ден с тях – дали ще станат храна за други, дали просто ще се счупят на брега, дали ще бъдат част от красотата му или ще останат на морското дъно - далеко от човешката възхита, дали ще бъдат музеен експонат или просто  сувенир за някого…Не се тревожат и как ще стигнат до този някой – без крака, без самолетен билет… Те знаят, че това, което е за тях – то ще се случи и го приемат, защото смисълът на животът им е да са точно такива, точно по този начин, точно СЕГА!  

…Така се роди тази  мидена истина … за хората – „прошепната“ от простото присъствие на тези уникални и по своему специални мидички в непрестанната любов между океана и брега…

А вие я приемете в сърцата си и я предайте нататък…