Тя е седнала до мен
в автобуса.
Грубите й черни
като земята ръце
стискат наръч нарциси.
Питам я с поглед-
"От къде това чудо, бабо?!"
"От небето е."-
казва наум и се смее.
А на небето
днес
облаци и отсъствие,
защото

в автобуса с нас 
пътува Слънцето.