Пролет

Луната прожектира ням филм.

В киносалона на покрива

една бездомна котка

преде 

история за минувачите

в живота й.

Вятърът внезапно

търкулва Луната
в пощенския плик на облаците.

Угасва екрана на нощта.

Събуждат се топлите пъпки на бадема.

Денят на минувачите

осъмва

недокоснато розов.

В ръцете на един от тях

бездомна

котка 

преде живота,

преде

Пролетта.

Декември е пътят

Декември е пътуване. Пътуване, което знаеш, че винаги ще те връща назад. Ще натрупва в теб и ще пречиства като първи сняг. 

Декември е завръщане. Човек с куфар по тиха улица на най-шумния град.

Декември е пътят към началото, понякога и края. Към сърцето на някой, който ти прости. Към стар приятел. Към спомен от черно-бяла снимка. Към детството. Към тъга по преживяно. Към шепа думи. Към някакъв стих. Към една прегръдка и единственото:”Липсаше ми!” 

Декември е покоят в теб. След цяла година лутане, да намериш ръждивия ключ към себе си. Да се приютиш и на прага на душата да пръснеш събраното в нозете. Зърно по зърно да отсееш доброто, което е покълнало, пуснало коренче, извило тъничко стъбло...

Да видиш, че само твоята монета в джоба на бездомник, парчето хляб в ръката на сирак, добрата дума казана без повод и мисълта за друг през ситото на времето са дали плод!

Декември е всичко, което си люлял в сърцето си. Радостта, която си извикал и болката, която си изплакал. Грижата, с която си погалил чуждо безпокойство ... Събираното с обич, раздаденото без жал! 

Декември ти дава последна възможност да си чудото в живота на друг и да повярваш, че само това е сбъдване! Чувство за цялост. Щастие.

Декември е празникът на духа. Святост. Съкровение.

Тиха молитва пред догаряща свещ... 

Декември е точката. Окончателността. Затварянето на кръга...

Краят на Пътя и началото на твоя свят! 

А там някой да те чака!

Имам възрастта, в която...

Имам възрастта, в която не мечтая, а се надявам.

Имам възрастта, в която спокойствието плати цената на бурите.

Имам възрастта, в която съм свободна от страховете си и мисля за късни полети.

Имам възрастта, в която любовта не е огън, а пълно с въглени огнище.

Имам възрастта, в която около трапезата на душата има по-малко столове, но в чашите за вино е най-хубавата реколта.

Имам възрастта, в която имам повече причини да съм благодарна и по-малко да искам.

Имам възрастта, в която се вслушвам повече в мислите на душата си и по-малко на разума.

Имам възрастта, в която не се срамувам от бръчките около очите, защото в тях като в бразди посях толкова много залези и изгреви.

Имам възрастта, в която чувам тишината в думите на другите и мълчанието в себе си.

Имам възрастта, в която имам отговорите на всички въпроси, които още не съм задала...

Имам възрастта, в която по устните на времето остана вкусът на щастието.

Имам възрастта, в която последната капка в мен реши спора между разума и сърцето и изравни везните.

Имам възрастта, в която годините значат ситост!

Имам възрастта, в която остатъкът от недораздаденото значи глад!

2018а

Всяка година е лична. Твърде лична!

Всяка година е (от) значение. Всяка година е послание. 

Всяка година натрупва, разширява, учи, дава, взима. Накрая неизбежно си тръгва. Оставя отпечатък. 

Годишният пръстен, който оставя 2018а в душата ми, е широк и светъл. Въпреки бурите във високото, горчивите сокове на тъгите в корените, нетрайността на повърхността, пустините от смисъл в дълбокото.

Израснах в нея! Събирах във времето, което ми даде: дни, нощи, поля, планини, градове, геройства, предателства, болки, щастия...

Раздадох в пространството, което създавах: грижа, търпение, мисли, говорене, мълчания, интуиция, вяра.

Затваря се тихо годишният пръстен около сърцевината ми, а в него и всичко, което успях да запазя:

Вярата, че има чудеса и хора, които ги създават;

Чувството, че понякога съм другаде;

Възможността да раздавам;

Това, което направиха от мен срещите и пътищата, които пропътувах;

Надеждата, макар и уморена от скитане, че най-фината нишка, с която да закърпваш кръпките на съдбата си остава любовта;

Любовта;

Приятелски стъпки, които бяха дом, понякога спасение;

Жестовете, които изместиха думите;

Мълчанието, което измести говоренето;

Сърцевината;

Сърцето!

Всяка година е лична! Твърде лична!

Сбогом, Моя лична 2018а! Моя година на израстване! 

В дълбочина!

Рецепта  за чътни

За да може тя да направи онова вълшебно чътни с праскови,

той засади в градината вишна с мечти в розово.

За да може той да засади вишна с мечти в розово,

тя очакваше всяка вечер неговите стъпки към тяхната врата.

За да може тя всяка вечер да чака неговите стъпки към тяхната врата,

той сътвори техния дом на любовта.

За да може той да сътвори техния дом на любовта,

тя роди децата, които осмислиха живота им.

За да може тя да роди децата, които осмислиха живота им,

той даде силни и здрави основи на времето им.

За да може той да даде силни и здрави основи на времето им,

тя с вълнение рисуваше криле на бъдещето им.

За да може тя с вълнение да рисува криле на бъдещето им,

той избираше нея всеки ден, а тя – него.

За вълшебно чътни с праскови са нужни…

вишна, мечти, вълнение, дом, очакване, криле, сила и

много, много обич!

   

         ДАРЪТ   НА   РАВНИТЕ   ДНИ

  Има такива дни… равни и тихи! Няма вятър, няма слънце, няма бързане, няма задъхване... Има само разтваряне във времето и сливане с Живота…И ако за миг ни се струва, че часовете сякаш са празни, всичките техни минути могат да докажат обратното – тяхната пълнота и смисъл! Привидно спрялото време пълни равните дни с действия:

-        Чувам тишината в себе си и си уреждам среща с Вселената в мен

-        Вкусвам сладостта от това да съм жива

-        Откривам неумолимите стъпки на пролетта, видими във всичко и най-вече в нетърпеливите очи на хората, където тя се ражда с жадно за сътворението си очакване

-        Разтварям в безветрието вината си, че се отдавам на мига и отпивам на големи глътки свежия въздух

-        Вдишвам спокойствието и хармонията на самотното море, в чиято гладкост улавям притихването на ума си

-        Разбирам, че в равните дни от мен зависи да оцветя сивотата с пъстрата палитра на същността си и преливам от вдъхновение

-        Споделям радостта си от живота с разпукващия цъфтеж на природата

-        Уча се на простото и освободено от претенции съществуване на природата

-        Усещам усмивката на клетките ми, които СА ТУК и СЕГА без съжаление за вчера и без страх за утре!

И тихо БЛАГОДАРЯ за този празник на душата ми и за дара на равните дни!

28.03.2018 

Юни

Искам да (о)пиша Юни с думи. Думи, които случайно минават през мен, парват ме, а после бързо отлитат.
Юни е като цяла година живот и само един миг Полет над високите треви. Лавандулов сън. Лепкаво сладко от ягоди, което бързаш да изтриеш от бузата си, но вече попива върху моите устни. Камъче в новите ми сандали, което боцва петата и ме кара да подскачам на "Куц крак". Сутрешна разходка под кринолинените рокли на липите. 
Детска глъчка на топка, която се търкаля по вечерните улици и увлича нови гласове.  Две чаши студена лимонада в горещите ни ръце. Капка сладолед върху любимата рокля на капки...
Всяка дума, с която се опитвам да уловя Юни, е като мрежа за пеперуди. Аз тичам след него, а той подскача неуловимо и пъргаво, губи се високо в синьото, после се крие в зеницата на слънцето и...докато запомня парфюма му, той е мигнал дяволито и е махнал за сбогом.
Цяла година живот за един топъл миг любов-Юни! И разбираш, че миговете не се нуждаят от думи, а от сетива, които трябва да помнят до следващия Полет! 
Юни прескача синора на думите. Тича като дете за среща с лятото.
Отвъд думите е Юни.
Полет е!

P.S. Хванати за ръце тичаме напряко през полето преди  лятната буря. Това също е Полет. За двама!