Декември е пътят

Декември е пътуване. Пътуване, което знаеш, че винаги ще те връща назад. Ще натрупва в теб и ще пречиства като първи сняг. 

Декември е завръщане. Човек с куфар по тиха улица на най-шумния град.

Декември е пътят към началото, понякога и края. Към сърцето на някой, който ти прости. Към стар приятел. Към спомен от черно-бяла снимка. Към детството. Към тъга по преживяно. Към шепа думи. Към някакъв стих. Към една прегръдка и единственото:”Липсаше ми!” 

Декември е покоят в теб. След цяла година лутане, да намериш ръждивия ключ към себе си. Да се приютиш и на прага на душата да пръснеш събраното в нозете. Зърно по зърно да отсееш доброто, което е покълнало, пуснало коренче, извило тъничко стъбло...

Да видиш, че само твоята монета в джоба на бездомник, парчето хляб в ръката на сирак, добрата дума казана без повод и мисълта за друг през ситото на времето са дали плод!

Декември е всичко, което си люлял в сърцето си. Радостта, която си извикал и болката, която си изплакал. Грижата, с която си погалил чуждо безпокойство ... Събираното с обич, раздаденото без жал! 

Декември ти дава последна възможност да си чудото в живота на друг и да повярваш, че само това е сбъдване! Чувство за цялост. Щастие.

Декември е празникът на духа. Святост. Съкровение.

Тиха молитва пред догаряща свещ... 

Декември е точката. Окончателността. Затварянето на кръга...

Краят на Пътя и началото на твоя свят! 

А там някой да те чака!