2018а

Всяка година е лична. Твърде лична!

Всяка година е (от) значение. Всяка година е послание. 

Всяка година натрупва, разширява, учи, дава, взима. Накрая неизбежно си тръгва. Оставя отпечатък. 

Годишният пръстен, който оставя 2018а в душата ми, е широк и светъл. Въпреки бурите във високото, горчивите сокове на тъгите в корените, нетрайността на повърхността, пустините от смисъл в дълбокото.

Израснах в нея! Събирах във времето, което ми даде: дни, нощи, поля, планини, градове, геройства, предателства, болки, щастия...

Раздадох в пространството, което създавах: грижа, търпение, мисли, говорене, мълчания, интуиция, вяра.

Затваря се тихо годишният пръстен около сърцевината ми, а в него и всичко, което успях да запазя:

Вярата, че има чудеса и хора, които ги създават;

Чувството, че понякога съм другаде;

Възможността да раздавам;

Това, което направиха от мен срещите и пътищата, които пропътувах;

Надеждата, макар и уморена от скитане, че най-фината нишка, с която да закърпваш кръпките на съдбата си остава любовта;

Любовта;

Приятелски стъпки, които бяха дом, понякога спасение;

Жестовете, които изместиха думите;

Мълчанието, което измести говоренето;

Сърцевината;

Сърцето!

Всяка година е лична! Твърде лична!

Сбогом, Моя лична 2018а! Моя година на израстване! 

В дълбочина!