Юни

Искам да (о)пиша Юни с думи. Думи, които случайно минават през мен, парват ме, а после бързо отлитат.
Юни е като цяла година живот и само един миг Полет над високите треви. Лавандулов сън. Лепкаво сладко от ягоди, което бързаш да изтриеш от бузата си, но вече попива върху моите устни. Камъче в новите ми сандали, което боцва петата и ме кара да подскачам на "Куц крак". Сутрешна разходка под кринолинените рокли на липите. 
Детска глъчка на топка, която се търкаля по вечерните улици и увлича нови гласове.  Две чаши студена лимонада в горещите ни ръце. Капка сладолед върху любимата рокля на капки...
Всяка дума, с която се опитвам да уловя Юни, е като мрежа за пеперуди. Аз тичам след него, а той подскача неуловимо и пъргаво, губи се високо в синьото, после се крие в зеницата на слънцето и...докато запомня парфюма му, той е мигнал дяволито и е махнал за сбогом.
Цяла година живот за един топъл миг любов-Юни! И разбираш, че миговете не се нуждаят от думи, а от сетива, които трябва да помнят до следващия Полет! 
Юни прескача синора на думите. Тича като дете за среща с лятото.
Отвъд думите е Юни.
Полет е!

P.S. Хванати за ръце тичаме напряко през полето преди  лятната буря. Това също е Полет. За двама!