Декември е пътят

Декември е пътуване. Пътуване, което знаеш, че винаги ще те връща назад. Ще натрупва в теб и ще пречиства като първи сняг. 

Декември е завръщане. Човек с куфар по тиха улица на най-шумния град.

Декември е пътят към началото, понякога и края. Към сърцето на някой, който ти прости. Към стар приятел. Към спомен от черно-бяла снимка. Към детството. Към тъга по преживяно. Към шепа думи. Към някакъв стих. Към една прегръдка и единственото:”Липсаше ми!” 

Декември е покоят в теб. След цяла година лутане, да намериш ръждивия ключ към себе си. Да се приютиш и на прага на душата да пръснеш събраното в нозете. Зърно по зърно да отсееш доброто, което е покълнало, пуснало коренче, извило тъничко стъбло...

Да видиш, че само твоята монета в джоба на бездомник, парчето хляб в ръката на сирак, добрата дума казана без повод и мисълта за друг през ситото на времето са дали плод!

Декември е всичко, което си люлял в сърцето си. Радостта, която си извикал и болката, която си изплакал. Грижата, с която си погалил чуждо безпокойство ... Събираното с обич, раздаденото без жал! 

Декември ти дава последна възможност да си чудото в живота на друг и да повярваш, че само това е сбъдване! Чувство за цялост. Щастие.

Декември е празникът на духа. Святост. Съкровение.

Тиха молитва пред догаряща свещ... 

Декември е точката. Окончателността. Затварянето на кръга...

Краят на Пътя и началото на твоя свят! 

А там някой да те чака!

Имам възрастта, в която...

Имам възрастта, в която не мечтая, а се надявам.

Имам възрастта, в която спокойствието плати цената на бурите.

Имам възрастта, в която съм свободна от страховете си и мисля за късни полети.

Имам възрастта, в която любовта не е огън, а пълно с въглени огнище.

Имам възрастта, в която около трапезата на душата има по-малко столове, но в чашите за вино е най-хубавата реколта.

Имам възрастта, в която имам повече причини да съм благодарна и по-малко да искам.

Имам възрастта, в която се вслушвам повече в мислите на душата си и по-малко на разума.

Имам възрастта, в която не се срамувам от бръчките около очите, защото в тях като в бразди посях толкова много залези и изгреви.

Имам възрастта, в която чувам тишината в думите на другите и мълчанието в себе си.

Имам възрастта, в която имам отговорите на всички въпроси, които още не съм задала...

Имам възрастта, в която по устните на времето остана вкусът на щастието.

Имам възрастта, в която последната капка в мен реши спора между разума и сърцето и изравни везните.

Имам възрастта, в която годините значат ситост!

Имам възрастта, в която остатъкът от недораздаденото значи глад!