ДАРЪТ   НА   РАВНИТЕ   ДНИ

  Има такива дни… равни и тихи! Няма вятър, няма слънце, няма бързане, няма задъхване... Има само разтваряне във времето и сливане с Живота…И ако за миг ни се струва, че часовете сякаш са празни, всичките техни минути могат да докажат обратното – тяхната пълнота и смисъл! Привидно спрялото време пълни равните дни с действия:

-        Чувам тишината в себе си и си уреждам среща с Вселената в мен

-        Вкусвам сладостта от това да съм жива

-        Откривам неумолимите стъпки на пролетта, видими във всичко и най-вече в нетърпеливите очи на хората, където тя се ражда с жадно за сътворението си очакване

-        Разтварям в безветрието вината си, че се отдавам на мига и отпивам на големи глътки свежия въздух

-        Вдишвам спокойствието и хармонията на самотното море, в чиято гладкост улавям притихването на ума си

-        Разбирам, че в равните дни от мен зависи да оцветя сивотата с пъстрата палитра на същността си и преливам от вдъхновение

-        Споделям радостта си от живота с разпукващия цъфтеж на природата

-        Уча се на простото и освободено от претенции съществуване на природата

-        Усещам усмивката на клетките ми, които СА ТУК и СЕГА без съжаление за вчера и без страх за утре!

И тихо БЛАГОДАРЯ за този празник на душата ми и за дара на равните дни!

28.03.2018